Процедурата по издаване на европейската заповед за плащане е уредена в Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 год.
Европейската заповед за плащане се издава от компетентен съд на територията на държава – членка на Европейския съюз, който представлява изпълнително основание за трансгранично (международно) парично вземане. Въз основа на издадената европейска заповед за плащане, Вие като кредитор можете да съберете вземането си срещу длъжник, чиито местоживеене или обичайно пребиваване е в Европейския съюз. За издаване на такава заповед е предвиден образец, който е идентичен за всички държави – членки на ЕС.
Процедурата по издаване на европейска заповед за плащане има редица особености, като е от съществено значение да се извърши правен анализ на фактите от опитен адвокат, преди да предприемете действия свързани с производство по издаване на европейска заповед за плащане.
Определения:
1. „държава-членка по произход“ означава държавата-членка, в която е издадена европейска заповед за плащане;
2. „държава-членка по привеждане в изпълнение“ означава държавата-членка, в която се иска привеждането в изпълнение на европейска заповед за плащане;
3. „съд“ означава всеки орган в държава-членка, който е компетентен по отношение на европейски заповеди за плащане или свързаните с тях въпроси;
4. „съд по произход“ означава съдът, който издава европейска заповед за плащане.
За издаване на европейска заповед за плащане се подава молба/формуляр (по образец), която е достъпна на следния линк:
https://e-justice.europa.eu/content_european_payment_order_forms-156-bg.do (Формуляр А).
Какво съдържа молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
Молбата за издаване на европейска заповед за плащане се изготвя съгласно формуляр А.
Молбата съдържа:
1. Имената и адресите на страните, а при необходимост, и на техните представители, и на съда, до който е отправена молбата;
2. Размерът на вземането, включително главницата, лихва, неустойки и разходи;
3. Ако се иска лихва върху вземането — лихвеният процент и срокът, за който се иска лихва, освен ако към главницата не се добавя автоматично законна лихва по законодателството на държавата-членка, в която е издадена заповедта;
4. Причината за завеждане на делото;
5. Описание на доказателствата в подкрепа на вземането;
6. Основания за компетентността на съда;
7. Трансграничния характер на случая. Трансграничен случай е такъв случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд.
В молбата ищецът декларира, че предоставената информация е вярна според неговите знания и убеждения и приема, че всяко умишлено излагане на неверни данни може да доведе до санкции.
Молбата се подава на хартиен носител или чрез всяко друго средство за съобщения, включително електронно. Молбата се подписва от ищеца или от неговия представител.
Ищецът трябва да предостави доказателства и информация, които са достатъчни за установяването на вземането, за да може ответникът да направи добре информиран избор дали да плати задължението, или да го оспорва, като подаде възражение срещу заповедта. За тази цел формулярът на молбата следва да включва възможно най-изчерпателен списък на доказателствата, които се представят в подкрепа на парични вземания. Съдът проверява молбата, както и дали вземането е основателно. Ако не са изпълнени изискванията и ако вземането не е очевидно неоснователно, съдът предоставя на ищеца възможност да допълни или да поправи молбата.
Когато е необходимо ищецът да допълни или поправи молбата, съдът му указва срок, който е преценил за подходящ. Съдът може по своя преценка да удължи този срок.
Ако изискванията са изпълнени само за част от молбата, съдът уведомява ищеца за това. Ищецът може да приеме или да отхвърли покана за европейска заповед за плащане на сума, посочена от съда, и се уведомява за последиците на неговото решение.
Ако ищецът приема предложението на съда, съдът издава европейска заповед за плащане за частта от вземането, приета от ищеца. Последиците по отношение на оставащата част от първоначалното вземане се уреждат от националното законодателство. Ако ищецът не изпрати своя отговор в указания от съда срок или отхвърли предложението на съда, съдът отхвърля изцяло молбата за европейска заповед за плащане.
Ищецът се уведомява за основанията за отхвърлянето, като отхвърлянето на молбата не подлежи на обжалване.
Отхвърлянето на молбата не е пречка ищецът да предяви своето вземане чрез нова молба за издаване на европейска заповед за плащане.
Издаване на европейска заповед за плащане.
Ако молбата отговаря на изискванията, съдът издава възможно най-рано и обикновено в 30-дневен срок от подаването на молбата европейска заповед за плащане.
С европейската заповед за плащане ответникът се уведомява, че има следните възможности:
1. Да плати сумата, посочена в заповедта, на ищеца;
2. Да се противопостави на заповедта, като подаде до съда по произход възражение, което трябва да бъде изпратено в 30-дневен срок от връчването на заповедта.
Ако ответникът подаде възражение, процедурата за европейска заповед за плащане следва да се прекрати и следва да доведе до автоматично прехвърляне на делото към обичайното гражданско производство, освен ако ищецът не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай.
Ако не бъде подадено възражение от ответника, съдът обявява европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение. Съдът изпраща подлежащата на изпълнение европейска заповед за плащане на ищеца.
За привеждане в изпълнение в друга държава-членка ищецът представя на компетентните органи за привеждане в изпълнение:
1. копие от европейската заповед;
2. превод на европейската заповед за плащане на официалния език на държавата-членка по привеждане в изпълнение. Преводът се легализира от лице, което е компетентно да извършва това в една от държавите-членки.
Европейската заповед за плащане при никакви обстоятелства не може да бъде преразглеждана в държавата-членка, в която се иска привеждането в изпълнение на европейска заповед за плащане.
Процедурата за издаване на европейска заповед за плащане е бърза, като не се провежда открито съдебно заседание в първата фаза по издаване на заповедта. Необходими са единствено доказателства установяващи компетентността на избрания съд, пред който сме инициирали производството и писмените доказателства, на които основавате исканията си (фактура, покана за доброволно изпълнение и други).
Всички документи, които са представени с молбата, включително европейската заповед за плащане трябва да бъдат преведени от лицензиран преводач на официалния език по местоживеене/седалище на длъжника.
В България таксата за издаване на европейска заповед за плащане е в размер на 40 лв.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за способите, чрез които могат да защитят своите права и интереси.
Екипът на Адвокатска кантора „Янчина“ има дългогодишен опит в процедури по издаване на европейска заповед за плащане. Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
