В днешно време договорът за лизинг е най-често използваното средство за последващо закупуване на нов автомобил, когато не разполагате с цялата сума за покупка. Важно е да се отбележи, че със сключването на договора за лизинг не ставате собственик на съответния автомобил, а по-скоро сте негов наемател.
Договорът за лизинг представлява търговска сделка по смисъла на Търговския закон, с която лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Лизингополучателят може да придобие автомобила по време на договора или след изтичането на срока му (чрез последващ договор). На база легалната дефиниция може да се направи извод, че лизингът доста се доближава до договора за наем, като се имат предвид и съществените различия и особености.
Също така трябва да се има предвид и разликата на договора за лизинг с продажбата на изплащане. При продажбата на изплащане правата и задълженията на продавача и купувача са сравнително равностойно уредени. При лизинга интересът на лизингодателя е по-добре защитен от този на лизингополучателя. Например при разваляне на договора, вноските, платени от лизингополучателя, не могат да бъдат върнати, докато при продажбата на изплащане – могат.
Съгласно ТЗ съществуват два вида лизинг – оперативен и финансов. Страните и по двата вида са лизингодател и лизингополучател, но има разлика в правата и задълженията им. При оперативния лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. С изтичането на договора, лизингополучателят може да върне автомобила, да го замени или да стане негов собственик, като заплати съответната уговорена остатъчна стойност.
От друга страна, при финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при определени условия и да я предостави за ползване срещу възнаграждение. С изтичането на срока лизингополучателят също може да стане собственик на вещта при определени условия. В България това е по-често използваният способ.
ОСОБЕНОСТИ
При финансовия лизинг рискът от случайно погиване или повреждане е за лизингополучателя, за разлика от договора за наем, където този риск е за собственика. Това означава, че дори ако автомобилът бъде повреден или откраднат, то лизингополучателят не се освобождава от плащането на вноските до края на срока на договора (съгласно решение на ВКС от декември 2019 г.).
При оперативния лизинг, рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингодателя, освен ако не е уговорено друго.
Важно е да се каже, че лизингополучателят заплаща застрахователни вноски по застраховка „Каско“. В случай на кражба или друго увреждане, застрахователното обезщетение ще бъде получено от лизингодателя. На практика се получава, че лизингодателят ще получава както вноските до края на срока на договора за лизинг, така и обезщетение от застраховател. Това е един от основните минуси на коментирания договор. Освен това преди сключването на договора е препоръчително да се консултирате с адвокат, който да гарантира и защити Вашите права и интереси.
Ако спрете да плащате лизинговите вноски, лизингодателят ще развали договора за лизинг поради неизпълнение, като ще трябва да върнете автомобила и да заплатите неустойка, ако има нарочно уговорена такава. В тези случаи съществува и една порочна практика лизингодателите да предоставят на техните клиенти запис на заповед за останалите вноски. По този начин си гарантират, че вие ще платите всички вноски, въпреки че не ползвате автомобила. Поначало тези вноски са недължими и това е единственият способ да ги искат.
Записът на заповед представлява безусловно обещание за плащане на посочената в него парична сума.
На база записа на заповед, лизингодателят се снабдява със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Много е важно, като Ви бъдат връчени тези документи, да възразите срещу тях в едномесечен срок от връчването. Поради тази причина навременното предоставяне на качествени юридически услуги е от есенциално значение.
!!! Често в договорите за лизинг се включват клаузи, с които се уговаря, че лизингополучателят е длъжен да плати неустойка в размер на оставащите вноски по договора, когато бъде развален. Въпросната клауза е нищожна, защото противоречи на присъщите за неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. ВКС е имал повод да се произнесе по този въпрос: „Уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави“. На практика по този начин лизингодателят се обогатява неоснователно и се нарушава принципът за справедливост.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за особеностите при сключването на договор за лизинг.
Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
Също така може да ни изпратите казуса Ви и онлайн на платформата ни, като за целта влезете в раздел „Контакти“.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
