Често поради излишък/временна нужда от парични средства се налага даването или вземането на пари на заем. Все по-често в практиката са случаите, в които поради пропуски в документите, се оказва, че правата на едната или другата страна по договора не са защитени.
Ето защо, от изключително важно значение е преди да дадете или да получите пари на заем да се консултирате с опитен адвокат, който да Ви информира за всички особености на този тип договор, както и да Ви съдейства за изготвяне на необходимите документи. Това ще Ви спести време и ще гарантира, че правата Ви като заемодател или заемател са защитени в най-пълна степен.
Какво представлява договорът за заем и необходимо ли е да го сключите писмено?
Договорът за заем е уреден в Закона за задълженията и договорите. Съгласно закона това е договор, с който едно лице, наречено заемодател, предава в собственост на друго лице, наречено заемател, пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
При сключване на договора за заем е необходимо:
1) Да е постигнато съгласие между заемодателя и заемателя за размера на заемната сума, както и начините и сроковете за нейното предаване и връщане.
2) Заемата сума да е предадена от заемодателя на заемателя.
Законът не изисква задължително сключването на договора за заем в писмена форма. Следователно, договор за заем може да бъде сключен, освен чрез писмен договор, и само чрез реалното предаване на заемната сума.
Препоръчваме договорът за заем да бъде оформен като писмен договор, тъй като по този начин той ще служи като доказателство за уговорките между страните във връзка с бъдещи спорове между тях.
Следва да имате предвид, че в случай, че давате/получавате пари на заем на стойност по – голяма от 5000 лв. и нямате сключен писмен договор, не можете впоследствие при евентуално съдебно дело да установявате съдържанието на договора и уговорките между Вас и другата страна със свидетелски показания. Разбира се, законът познава и някои изключения от това правило, но съветът ни е договорът за заем да бъде оформен като писмен договор, независимо имате или не доверие на другата страна по договора. По този начин ще избегнете бъдещи спорове относно неговото съдържание, както и трудности при доказването.
Друго преимущество на сключването на договора за заем писмено е и обстоятелството, че по този начин можете да докажете пред данъчните власти своите приходи, разходи и произход на средства.
Нотариалната заверка на подписите на страните върху договора за заем позволява, в случай, че едната страна не изпълнява задълженията си по договора, другата страна да се снабди с изпълнителен лист от съд по облекчен ред. Следва да имате предвид, че нотариалната заверка на подписите на страните е свързана със заплащането на нотариални такси. От кого ще бъдат поети тези такси е въпрос на договорка между страните. Нотариалните такси за заверка на договора за заем се изчисляват по Тарифата за нотариалните такси, с които работят нотариусите и зависи от размера на заемната сума (материален интерес).
Как следва да предам/получа парите по договора за заем?
В зависимост от уговорките между Вас и другата страна по договора, парите могат да бъдат предадени или посредством банков превод, или в брой. В случай, че заемната сума се предава в брой, необходимо е да съобразите Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласно който ако сумата е равна на 10 000 лева или е повече, плащането трябва да бъде извършено по банков път. При предаване на заемната сума в брой, Ви съветваме или в договора за заем да бъде включен текст, че договорът служи като разписка за заплатените/получени суми, или разписка за заплатени/получени суми да бъде изготвена отделно от договора. По този начин ще бъдете защитени и ще имате доказателство за реално заплатените/получени суми при бъдещ спор.
Ако уговорите плащането да бъде извършено по банков път, заемната сума да бъде наредена по банков път. Задължението се счита изпълнено със заверяване на банковата сметка на кредитора или казано с по-прости думи – когато сумата реално постъпи в банковата сметка на кредитора.
Съгласно чл. 241 от ЗЗД който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.
Нужно ли е в договора за заем да бъде уговорена договорна лихва?
Законът не изисква задължително в договора за заем да бъде включена уговорка за лихва. Самата лихва по съществото си представлява възнаграждение за това, че за определен период от време паричните средства са предоставени от заемодателя за ползване на заемателя, за което заемодателят има право на уговореното между страните възнаграждение (договорна лихва). Лихва между физически лица по договор за заем се дължи, само ако е уговорена писмено. В случай, че се касае за заем между две юридически лица, лихва трябва да се уговори, тъй като сделката е търговска и данъчните органи я третират като такава. Има различни начини за определяне на лихвата – тя може да бъде определена на ден, месец, година и т.н.
Нужно ли е в договора за заем да бъде уговорена лихва за забава и неустойка?
Лихвата за забава и неустойката са форма на договорна отговорност, в случай, че другата страна не изпълнява задълженията си по договора. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. В случай, че не бъде уговорена лихва за забава или неустойка в договора, то при неизпълнение на парично задължение се дължи законна лихва за забава от деня на забавата, без да е нужно страните да са я уговорили (чл. 86 от ЗЗД). Годишният размер на законната лихва за забава е 10% + основният лихвен процент на БНБ.
Съветваме Ви да се консултирате с опитен адвокат при включването на клаузи за лихви и неустойки в договора за заем, тъй като в определени случаи, поради начините на формулирането на тези клаузи от страните, те могат да се окажат нищожни/т.е. да се считат несключени/ или прекомерни. При възникнал съдебен спор, съдът ще решава въпроса дали уговорените лихви/неустойки са нищожни/прекомерни, ако другата страна по договора направи такива възражения.
Кога следва да бъде върната заемната сума?
Заемната сума следва да бъде върната от заемателя на заемодателя в уговорения между страните срок. Съгласно чл. 240 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В определени от закона случаи (чл. 71 от ЗЗД) заемодателят може да поиска връщане на заемната сума и преди срока, когато заемателят е станал неплатежоспособен или със своите действия е намалил дадените на заемодателя обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
В случай, че постигнете договорка с другата страна, възможно е да обезпечите задължението за връщане на заема с различни обезпечения – особен залог, запис на заповед, поръчител, съдлъжник, ипотека на недвижим имот, залог на движима вещ и други допустими съгласно закона обезпечения.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за способите, чрез които могат да защитят своите права и интереси.
Екипът на Адвокатска кантора „Янчина“ има дългогодишен опит в изготвянето на всякакви договори, включително и договори за заем. Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
