Когато в хода на данъчна ревизия Националната агенция по приходите установи, че имате неплатени данъчни задължения и/или задължения за задължителни осигурителни вноски, ви се връчва ревизионен акт, който подлежи на обжалване по реда на Данично-осигурителния процесуален кодекс. Ние можем да гарантираме с нашия опит и професионални юридически услуги в съставянето и подаването на жалби срещу ревизонни актове, което да доведе до спестяване на огромни парични суми, които незаконосъобразно са били начислени.
Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, като лицата, които могат да издават такава заповед трябва изрично да са определени в акт на териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В тази заповед задължително следва да са посочени ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията; срокът за извършването й; периодът, в който може да се извърши; видовете задължения, които ще се ревизират (за данъци, за осигурителни вноски, или и за двете). Много е важно да се отбележи, че моментът, в който ви бъде връчена заповедта, е моментът на започване на ревизията. От тогава започва да тече срокът за извършването й, като поначало е до три месеца, въпреки че ако органът, издал заповедта реши, че този срок е недостатъчен, може да го продължи до два месеца с изрична заповед. При извършване на ревизията органите по приходите задължително трябва да се легитимират със служебна карта и да предоставят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на тези правомощия. Тази заповед за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт.
След като приключи ревизията, се съставя ревизионен доклад, в който се посочват извършените действия и установените факти и обстоятелства, както и доказателствата за тях. Също така трябва да бъдат отбелязани направените фактически и правни изводи въз основа на тях. Този доклад се изпраща на органа, възложил ревизията, който ако сметне, че има основания за издаването на ревизионен акт, трябва заедно с ръководителя на ревизията да го издаде. С ревизионния акт освен да се установяват данъчни задължения, може и да се възстановяват недължимо платени или събрани суми.
Възможно е в хода на ревизията да ви бъдат наложени обезпечителни мерки като например запор. В този случай тези мерки не трябва да водят възпрепятстване вашата дейност, а ако това се случи, то тези мерки може да се обжалват и да бъдат отменени.
Как да обжалваме ревизионния акт ?
На първо място, трябва да се отбележи, че обжалването по административен ред е задължителна предпоставка, преди да се пристъпи към обжалването по съдебен ред. Срокът за обжалване е 14-дневен и тече от връчването на акта; ако пропуснете този срок, няма да можете да защитите интересите си, защото срокът е преклузивен. Жалбата се подава чрез териториалната дирекция до Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на НАП. В България има 5 такива дирекции, които се намират в София, Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив. Особеното е, че обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение, а трябва отделно искане за това, като се приложат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаването на искането. Решаващият орган следва да се произнесе в 60-дневен срок, като непроизнасянето му означава, че потвърждава ревизионния акт.
Ако решението не удовлетворява интересите ви, то може да обжалвате ревизионния акт по съдебен ред в 14-дневен срок от получаването на решението. А ако е налице мълчаливо потвърждаване на акта – в 30-дневен, считано от деня, в който е трябвало да се произнесе. В жалбата може да твърдите, че актът не е издаден от компетентния орган; не е издаден в съответната форма; не са спазени изискванията по издаването му. Също така да се твърди, че преследва цел, различна от тази в ДОПК – например, че ревизията е предприета с цел изнудване. Ако в ревизионния акт липсват елементи от задължителното му съдържание, например ако не са посочени съответните доказателства, на база на които е издаден; не са посочени лицата, които са извършили ревизията. С Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. се прие, че когато липсва подпис на ревизиращите органи на ревизонния доклад, то това не влече недействителност на ревизионния акт.
От направения кратък анализ следва, че след като ви връчат ревизионен акт трябва на време да се обърнете към адвокат, запознат с материята на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ние, от адвокатска кантора „Янчина“, можем да гарантираме за професионален и строго индивидуален подход към вашия казус.
Настоящата статия не представлява правен съвет.
Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
Също така може да ни изпратите казуса Ви и онлайн на платформата ни, като за целта влезете в раздел „Контакти“.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
