С бързите темпове на дигитализация, все повече престъпления намират място в онлайн пространството. В днешно време все по-често ставаме свидетели на обиди и клевети в социални платформи като Facebook, Instagram, Linked In и други. Поради тази причина от важно значение е да знаем как да защитим правата и интересите си, когато ние сме адресат на различни клеветнически твърдения. Но преди да пристъпим към процедурата, чрез която можем да се защим срещу такива неправомерни действия, следва да се отговори на въпроса какво всъщност представлява клеветата.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 147 от Наказателния кодекс клевета е налице когато се разгласи позорно обстоятелство за другиго или му се припише престъпление. В съдебната практика и правната доктрина е утвърдено, че с изпълнителното деяние на клеветата се разгласяват твърдения с конкретно, носещи информация за точно определено обстоятелство или явление, което е позорно, укоримо, недостойно според общоприетите морални разбирания и водещо до еднозначна негативна оценка на обществото. Разгласяване на неистинко позорно обстоятелство е налице, когато е доведено до знанието на поне едно лице.
За съставомерността на извършеното деяние по чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско, а приписаното престъпление да не е извършено от оклеветения, както и деецът да съзнава това. Позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдяни, а не да се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието на пострадалия.
Без значение е дали позорящите обстоятелства са възприети от дееца непосредствено като очевидец или са му станали известни от трето лице, дали са стигнали до знанието му като слух или като изразено от някого съмнение.
Съответното обстоятелство трябва обективно в обществото да се възприема за позорно, а не само от пострадалия или от група хора.
За разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а обстоятелство (факт). При обидата деецът дава своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата.
Наказанието, което се предвижда за иззвършване на престъплението клевета е глоба от три до седем хиляди лева и обществено порицание.
В случаите, когато става въпрос за клевета в онлайн пространството, съдът може да счете, че е налице е публично. Например ако някой реши да публикува пост във Фейсбук (или която и да е друга социална мрежа или форум), в който твърди, че вие сте участвали в купуването на гласове, то в този случай може да се обоснове, че тази клевета е извършена публично, защото е достояние на неопределен кръг от хора. В този случай законодателят е предвидил този белег като квалифициращ и съответно се налага по-тежко наказание за това, а именно глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
Ако вземем горния пример с продажбата на гласовете и приемем, че след като сте били наклеветени с публикация във Фейсбук, вашият работадател е възприел клеветата и сте загубили работата си. Или пък, че преди това сте били известна обществена личност, а впоследствие сте загубили статуса си на такава, защото неизбежно е бил уронен престижът Ви. В тези хипотези съдът може квалифицира клеветата като такава, от която са настъпили тежни последици, и да наложи наказание глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
КОГА НЕ Е НАЛИЦЕ КЛЕВЕТА
Твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване“ на клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жлаби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите.
Освен това съгласно съдебната практика недопустимо е оценъчните твърдения и даването на становища, представляващи мисловен израз на лична оценка и собствена позиция в обсега на свободата на правото на изразяване на личността, да се смятат клеветнически твърдения.
Когато разгласяването на неверни обстоятелства се извършва в рамките на депозирани свидетелски показания по висящо дело пред съд, независимо дали тези обстоятелства са клеветнически по своето съдържание, тогава деецът извършва престъпление против правосъдието – лъжесвидетелстване по чл. 290 от Наказателния кодекс, а не престъпление против личността на посочено в показанията лице.
Съгласно Решение № 137 от 16. III. 1972 г. по н. Д. № 46/72 г., II н.о. институтът на реторсията не може да намери приложение по отношение на клеветата. Тоест няма да се приложи правилото при обидата, че когато обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.
КАК ДА СЕ ЗАЩИТИМ
Клеветата представлява престъпление от частен характер, което означава, че за да се образува наказателно производство, то трябва да се подаде частна тъжба до районния съд, където е довършено престъплението. Тук от съществено значение е да бъде подробно описано деянието (т.е. в коя социално платформа е публикувана клеветата; кога е осъществено) и да бъде посочен извършителят. Затова при изготвянето на частната тъжба съветваме да се доверите на адвокат, който може да защити интересите Ви в пълна степен.
Важно е да се отбележи, че имате 6-месечен срок, в който може да подадете тъжбата. Срокът започва да тече от момента, в който сте узнали за публикацията. След изтичането на този срок не може да искате от съда деецът да бъде наказан спрямо разпоредбите на НК. Но дори след това може да искате да Ви бъде присъдено парично обезщетение за причинените Ви неимуществени вреди. Този въпрос ще бъде разгледан малко по-надолу в изложението.
КАК ДА ДОКАЖЕМ, ЧЕ Е НАЛИЦЕ КЛЕВЕТА
Следите в онлайн пространството могат много бързо да бъдат заличени, като например деецът изтрие след определен период публикацията си или пък коментара си. Поради тази причина е много важно навреме да се консултирате с адвокат. В тези случай най-често се прави скрийншот на публикацията и/или коментара. Впоследствие се отива до нотариус, като му се предоставя скрийншот-а на хартиен носител. Той следва да завери дадения от вас документ. В този случай имате едно надлежно доказателство, което удостоверява факта, че конкретно лице по определено време е изложило клеветнически твърдения.
В случай, че пострадалото лице желае, може да се предяви и граждански иск, с който се цели да му бъде заплатено парично обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Съгласно нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите такова обезщетение се определя от съда по справедливост. Както по-горе бе казано, такава искова молба може да се предяви дори след като е изпуснат 6-месечният преклузивен срок, в който трябва да се подаде тъжба. В този случай компетентен ще е съответният граждански съд. Ние, от адвокатска кантора „Янчина“, имаме богат опит с предявяването на такива искове, които впоследствие биват уважени от съда.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за това какво представлява клеветата в онлайн пространството и какви са способите за защита.
Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
Също така може да ни изпратите казуса Ви и онлайн на платформата ни, като за целта влезете в раздел „Контакти“.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
