В проекта се предвижда със заповед на министъра на икономиката и индустрията, съгласувано с министъра на земеделието, да бъде утвърден списък с храни, към който следва да се прилага ограничение на надценките на храните. Продукти от 17 основни вида хранителни продукти да се предлагат с максимална надценка от 10 %, това предвижда проект на Закон за надценките на хранителните продукти.
Предложен е списък на видове храни към Закона за надценките при хранителни продукти, като законът се прилага по отношение на следните видове храни: ориз; брашно тип 500; хляб „Бял“; хляб „Добруджа“; свинско месо – охладено; пилешко месо; кайма 60/40 свинско/телешко охладена; прясно мляко краве 2-3.8%; кисело мляко краве 2-3.8%; краве сирене бяло саламурено; кашкавал от краве мляко; яйца размер М; млечно масло; слънчогледово масло (олио); захар; зрял боб; храни за кърмачета.
Задължени лица по този закон са търговците с годишен оборот над 30 милиона лева през предходната календарна година, които предлагат за продажба храни на дребно. Проектът предвижда, търговците да определят минимум по един продукт от всеки от видовете храни, посочени по-горе. Определените продукти се избират от тези, продавани на най-ниските непромоционални цени от всеки вид храна, като продуктите не може да са имитиращи.
Според Проекта, търговците трябва да поддържат посочените продукти в достатъчно количество в търговските си обекти и да ги предлагат на потребителите без прекъсване. Продуктите следва да са обозначени със специален знак, който ще бъде утвърден от Министерство на икономиката и индустрията.
За спазване на изискванията регламентирани в Закона за надценките при хранителните продукти, ще се осъществява контрол от длъжностни лица, определени от Комисия за защита на потребителите и от длъжностни лица, определени от министъра на икономиката и индустрията. Национална агенция за приходите и Българска агенция по безопасност на храните следва да оказват съдействие като предоставят необходимата информация и данни на контролните органи.
Предвидена е и административнонаказателна отговорност при неспазване разпоредбите на Закона за надценките при хранителни продукти, като в зависимост от извършеното нарушение, може да бъде наложена имуществена санкция. Лице, което не определи продукти с максимална надценка ще бъде санкционирано с глоба в размер до 2 на сто от реализирания от тях оборот в страната през предходната календарна година. В случай, че търговецът не предостави данни за определените от него продукти се налага глоба в размер от 5 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. За търговците, за които е установено, че не поддържат достатъчни количества от избраните продукти, се предвижда глоба в размер от 5 000 лв. до 50 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв.
Контролни функции по Закона за надценките на хранителни продукти ще имат Министерството на икономиката и индустрията и Комисия за защита на потребителите, подпомагани от Национална агенция за приходите и Българска агенция по безопасност на храните.
Проектозаконът е разработен от МИИ и към момента продължава работата по извършването на Оценка на въздействието, след което целият пакет от документи ще бъде публикуван и в Портала за обществени консултации към Министерски съвет.
Повече информация можете да откриете в сайта на Министерство на икономиката и индустрията на следния адрес:
https://www.mi.government.bg/news/ministerstvoto-na-ikonomikata-i-industriyata-publikuva-za-predvaritelno-obsthestveno-obsazhdane-proekt-na-zakon-za-nadczenkite-na-hranitelnite-produkti/
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
