Преди да се пристъпи към въпросите за обжалването на административните актове, следва да се даде отговор на това какво представлява административният акт и кои са компетентните органи, които го издават. Административният акт е властническо волеизявление на административен орган или друг овластен от закона орган, който осъществява публични функции, с което се създават или засягат права или задължения на гражданите. Под аминистративни органи се разбира такива, които са в сферата на изпълнителната власт и които упражняват правомощията си въз основа на изрично закрепени принципи като законност, публичност и прозрачност. Издаването на административни актове представлява подзаконова дейност, което означава, че всеки такъв акт се приема в изпълнение и въз основа на закона, т.е. не може първично да регулира обществените отношения.
Издаването, оспорването и изпълнението на административните актове се урежда от Административнопроцесуалния кодес (по-нататък наричан АПК).
Процедурата по издаване на акта се инициира или от заинтересован гражданин и/или организация (например издаване на разрешение за строеж), или от компетентния административен орган (напр. при заповед за премахване на незаконен строеж).
Общият срок, в който трябва да се издаде индивидуалният административен акт, е 14-дневен, считано от датата на започване на производството. Производството се смята за започнало с постъпването на искането. Тук е важно да се отбележи, че непроизнасянето в срок от страна на административния орган, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта, който също подлежи на обжалване.
ОБЖАЛВАНЕ НА АКТА ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от АПК индивидуалните и общите административни актове могат да се оспорват по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган, което обаче не е задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред.
Жалбата се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица. Както по-горе бе отбелязано административният орган може да не се произнесе в срок, в този случай мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
Административният акт може да се оспори въз основа на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, а именно:
1. липса на компетентност – когато административният орган няма законова компетентност да издаде съответния административен акт. Компетентността бива лична, материална и териториална.
2. неспазване на установената форма – когато в акта не присъстват всички задължителни реквизити;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.
Задължително трябва да се конкретизира в коя част се атакува актът като незаконосъобразен или неправилен.
По-горестоящият административен орган се произнася по жалбата с мотивирано решение, с което може да обяви оспорения акт за нищожен, да го отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен, решавайки въпроса по същество или да отхвърли жалбата. Решението на административния орган подлежи на обжалване по съдебен ред.
Трябва да се отбележи, че има актове, които са изключени от обхвата на оспорването по админстративен ред като например актовете на областните управители, министрите, както и всички, които нямат по-горестоящ административен орган.
Прокурорът също може да подава протест срещу административния акт, но само по отношение на неговата незаконосъобразност.
ОБЖАЛВАНЕ ПО СЪДЕБЕН РЕД
На практика доста често се стига до обжалване на административните актове по съдебен ред, поради причина, че горестоящите органи сравнително рядко отменят оспорените пред тях административни актове. А още по-рядко е органът, издал акта, да го оттегли в определения за това срок.
Делата по оспорване на индивидуалните административно актове се разглеждат от административния съд.
Важно е да се отбележи, че не е необходимо административният акт първо да е бил обжалван по административен ред пред по-горестоящия орган, за да се стигне до това по съдебен ред, освен ако в специален закон не е предвидено такова нещо.
Такова особено правило се съдържа в ДОПК за оспорването на ревизионен акт, с който се установяват неплатени данъчни задължения в следствие извършена ревизия. В този случай обжалването по административен ред е задължителна предпоставка, преди да се пристъпи към обжалването по съдебен ред.
Срокът за обжалване е 14-дневен и тече от връчването на акта. В случай, че пропуснете този срок, няма да можете да защитите интересите си. Жалбата се подава чрез териториалната дирекция до Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на НАП. В България има 5 такива дирекции, които се намират в София, Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив. Особеното е, че обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение, а трябва да се направи отделно искане за това.
Повече за това как може да защитите правата си при връчен ревизионен акт, може да намерите в статията ни „Как да се защитите срещу ревизионен акт?“.
Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им на страните. Когато актът е бил оспорен по административен ред, срокът започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение.
Жалбата следва да съдържа изрично посочените в чл. 150 АПК реквизити, за да бъде уважена претенцията за отмяна на акта, поради това следва да се обърнете към опитен адвокат, който да подходи с нужния професионализъм.
По жалби срещу административни актове се дължат следните такси:
а) от юридически лица с нестопанска цел и от физически лица, които не са търговци – 10 лева;
б) от юридически лица, без горепосочените и от физическите лица – търговци по смисъла на Търговския закон – 50 лева.
Административните актове не се изпълняват преди да изтече срокът им за оспорване, освен ако няма допуснато предварително изпълнение.
Доста често, неправилно наказателните постановления са определяни като административни актове, а те всъщност представляват актове, които се издават и оспорват не по реда на АПК, а по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Например когато Ви е наложена глоба с наказателно постановление, то обжалването няма да пред Административен съд, а пред Районен съд.
В случай, че оспореният административен акт бъде отменен, може да ангажирате отговорността на държавата и общините за вреди, настъпили от незаконосъобразния акт. Тези вреди се заявяват по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за способите, чрез които могат да защитят своите права и интереси.
Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
Също така може да ни изпратите казуса Ви и онлайн на платформата ни, като за целта влезете в раздел „Контакти“.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
