Обидата и клеветата са престъпления, насочени срещу личността и засягат доброто име и авторитет на дадено лице. Всеки пострадал може да подаде тъжба в съда, когато е пострадал от такова престъпление. Наред с наказателноправната защита, пострадалите от обида и клевета могат да предявят и граждански иск по чл. 45 от ЗЗД с искане да им бъде присъдено обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди – болки, страдания и стрес.
В разпоредбите на чл. 39 – 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всяко лице да изразява и разпространява мнение. Следва да се има предвид, че това право обаче не е абсолютно. С него не може да се злоупотребява, като се накърняват права или законни интереси на друго лице, посредством изричането на обиди и/или клевети. Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, достойнството и доброто име на едно лице представлява такова ограничение на правото на свобода на словото, което е допустимо както от Конституцията на Република България, така и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
За да възникне гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане следва да е установено от съда наличието на следните елементи:
1. конкретно поведение (деяние) – действие или бездействие;
2. поведението да е противоправно;
3. претърпяна вреда;
4. причинна връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда, както и вина.
Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. При предявен граждански иск лицето следва да посочи от кои конкретно изрази и действия е засегнат.
I. По отношение на клеветата.
Клеветата е разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство спрямо едно лице или приписването му на неизвършено от него престъпление. С подобно действие се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му. За да е налице „клевета” се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка за личността.
Разгласяването е довеждане до знанието на трето лица на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който накърнява неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание относно неговите твърдения, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи своите твърдения, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са истина.
За да е налице клевета, трябва едновременно твърденията да са невярни и да позорят лицето към което са отправени. В случай, че изнесеното твърдение е вярно, дори да позори адресата, не може да се ангажира отговорността на лицето, изрекло думите и изразите.
Относно приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление.
При тази форма на клевета деецът твърди пред трети лица, че дадено лице е извършило някакво престъпление, което той в действителност не е извършил. Необходимо е да се сочи връзка на адресата с общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място и начин на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано.
В случай, че деецът е приписал на адресата извършването на престъпление, посредством изречените думи и изрази, то в съдебното производство срещу него, за да се освободи от отговорност, следва да представи влязъл в сила съдебен акт, с който лицето е осъдено за такова престъпление.
Вината на автора на изявлението се предполага до доказване на противното, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, подлежат на проверка за вярност, като доказателствената тежест е на ответника, т.е. лицето, което твърди, че е наклеветено не е длъжно в процеса пред гражданския съд да доказва неистинността на твърденията, а ответникът по иска трябва да докаже истинността на изнесените от него факти. Разбира се, ищецът в гражданското дело, ако разполага с доказателства, че твърденията не са верни, следва да докаже това.
II. По отношение на обидата.
Обидата е действие, с което някой казва или извършва нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието „обида“ се съдържа в чл. 146, ал. 1 от НК , но тя е приложима и при деликта в гражданския процес, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. За да е налице състав на обидата, деецът трябва да е дал своя негативна оценка по отношение личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация.
Един от критериите дали се касае за упражняване на правото за свободно изразяване на мнение или противоправно засягане честта и достойнството на другиго е преценката доколко конкретното изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на съществуващия обществен дебат по конкретен значим за обществото въпрос. В тази връзка се разширяват границите на приемливата критика по отношение на политиците, на държавните и общински служители при упражняването на техните правомощия, на магистратите, на адвокатите въобще и на публичните личности, при спазване на справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. Критичните мнения и факти, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена публична личност, не бива да бъдат изключвани. Недопустимо е ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената към публичната фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае аспекти от обществената дейност на съответното лице. Лицата, натоварени с изключително отговорната публична функция, която упражняват, са непрекъснато в полезрението на обществото. То има правото да бъде информирано за тяхното поведение не само при изпълнение на служебните им функции, но и в разумни граници за тяхното поведение в обществото и спазване на правилата в него. Публичните личности сами избират ролята си да служат на обществото, поради което и приемат всяка тяхна стъпка и действие да бъдат подлагани на критичен анализ, който обаче трябва да бъде добросъвестен.
Ето защо, не е противоправно поведението по повод изказани мнения, засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост или дейност.
Оценките направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана, тъй като те представляват коментар на факти, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Съжденията ангажират отговорността на дееца, само ако изразяването им нанася обида на лицето по отношение на което са изказани.
Когато обидният или клеветнически израз е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане.
С оглед спецификата и особеностите на всеки отделен случай, консултацията с адвокат е от съществено значение, тъй като опитният адвокат би оказал необходимото съдействие за защита на правата и интересите Ви в пълен обем, както и получаване на справедливо обезщетение за претърпените от Вас вреди.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за способите, чрез които могат да защитят своите права и интереси.
Екипът на Адвокатска кантора „Янчина“ има дългогодишен опит в подобни съдебни искове. Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
