Какво представлява отказът от наследство?
При наследяване имуществото на едно лице, което е починало, преминава към друго/и лице/а, които са негови наследници. Съществуват хипотези, при които наследодателят освен права е оставил на наследниците си и задължения, които също се наследяват. Невъзможно е да се осъществи отказ само от задълженията на наследодателя, а да се приемат само правата. Отказът важи както за правата, така и за задълженията на наследодателя. Също така е невъзможно да има отказ от част от наследството, отказът винаги се отнася за цялото наследство. Законът е предвидил възможност, когато наследодателят е оставил повече задължения и дългове отколкото права, наследниците да се откажат от оставеното им наследство.
Отказът от наследство е необратим, т.е, ако веднъж направите отказ, впоследствие не можете да приемете наследството. Затова е от съществено значение преди да предприемете действия за отказ от наследство, да се консултирате с опитен адвокат, който да Ви запознае с правната уредба в зависимост спецификите на Вашия казус, както и да Ви съдейства относно вземане на информирано решение.
Как да се откажем от наследството?
Отказът от наследство винаги трябва да се осъществи изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството /последното местожителство на наследодателя, съгласно чл.1 от Закона за наследството/. Заявлението се наименува по следния начин: ‘‘Заявление за отказ от наследство‘‘ и съдържа следните реквизити:
1. Данни на заявителя /отказващият се от наследството/ – три имена, ЕГН, номер на лична карта, от кое МВР е издадена и на коя дата, както и адрес на заявителя;
2. Посочват се данните и на наследодателя – три имена; ЕГН; последното местоживеене на наследодателя; дата на смъртта;
3. В заявлението изрично се заявява, че наследникът се отказва от оставеното му от наследодателя наследство.
4. Отправя се искане отказът да бъде вписан в особената книга на съда, както и да бъде издадено удостоверение;
5. Дата, подпис и три имена на заявителя.
Към заявлението се прилагат и следните документи:
1.Препис – извлечение от акт за смърт;
2. Удостоверение за наследници;
3. Документ за платена държавна такса (около 25 лева).
Образец на заявление за отказ от наследство, можете да изтеглите от сайта на Адвокатска кантора ‘‘Янчина‘‘, като посетите посочения по-долу линк:
Необходима ли е нотариална заверка на заявлението, с което се прави отказ от наследство?
Според актуалната практика на Върховен касационен съд, не е необходима нотариална заверка на заявлението за отказ от наследство, законът изисква само писмена форма. Съгласно разясненията на ВКС, нормата на чл. 49, ал. 1 Закон за наследството, към която препраща чл. 52 от Закон за наследството, предвижда, че отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и вписване в особената за това книга. Законът не предвижда използване на конкретен, одобрен формуляр на заявлението, с оглед на което и предвид нормата на чл. 531, ал. 1 ГПК следва, че за сезирането на компетентния районен съд в охранителното производство е достатъчно всяко писмено изявление, в което достатъчно ясно е обективирана волята на призован към наследяване да се откаже от наследството на конкретен наследодател. Доколкото правото да се приеме или да се извърши отказ от наследство от лице, което е призовано да наследи, е строго лично, то следва, че сезиращото съда заявление следва да е подписано лично от заявителя или от негов пълномощник, упълномощен изрично за това.
Отказът от наследство не може да бъде мълчалив или чрез конклудентни действия, т.е. лицето, което прави отказ от наследство, следва изрично и писмено да заяви това свое намерение, като отказът не трябва да буди съмнение, че именно това е волята на отказалия се от наследство. Така направеният отказ се вписва в особена за това книга.
Невъзможно е един от наследниците да се откаже от своята наследствена част в полза на друг сънаследник. В случай, че наследникът желае да облагодетелства дадено лице, трябва да извърши прехвърлителна сделка между двамата сънаследници, като в този случай прехвърлителят не се отказва от полагащото му се наследството, а се разпорежда се него. Частта на отказалия се от наследство, уголемява дяловете на останалите наследници. Съдебната практика уточнява, че се уголемява дела на наследниците от същия ред, в който би бил включен като наследник отказалия се.
Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожение на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на отказалия се наследник. Искът от кредитор може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след като лицето се е отказало от наследството.
Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател. Той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.
Лицето, което се е отказало от наследство няма да придобие правата, включени в наследството, както и задълженията, ако наследодателят е имал такива. Отказ от наследство може да направи само пълнолетно и дееспособно лице. Съгласно чл. 130, ал. 4 от Семейния кодекс, дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни.
В кои хипотези e препоръчително да се откажете от наследството?
В доста случаи, наследодателят оставя значителни по размер дългове, които надвишават активите в наследствената маса. При подобна хипотеза е препоръчително да се откажете от наследството.
Преди да вземете решение дали да приемете оставеното Ви наследство, или да се откажете от него, е задължително да се консултирате с опитен адвокат, който в зависимост от конкретния казус да Ви съдейства да вземете информирано решение, което да защити правата Ви в пълен обем. В практиката си сме имали случаи, в които наследници са ни потърсили за съдействие относно процедура за отказ от наследство. Като след проведена консултация и проучване на наличните активи и пасиви в наследствената маса, се установява, че подобно действие не е правилното решение. Именно поради тази причина, преди да предприемете действия за отказ от наследство, силно препоръчваме да се консултирате с адвокат, който след извършване на необходимите проучвания и анализиране на конкретния казус, ще Ви консултира кое е правилното за Вас решение, което следва да предприемете в качеството Ви на наследник.
Ако и Вие сте изправени пред избора дали да приемете оставеното Ви наследство, или да се откажете от същото, и се нуждаете от правна помощ или консултация с адвокат във връзка с процедурата, не се колебайте и се свържете с нашите адвокати, за да получите необходимото съдействие.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за способите, чрез които могат да защитят своите права и интереси.
Екипът на Адвокатска кантора „Янчина“ има дългогодишен опит при подобни процедури. Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
