Съгласно чл. 5 от Закон за лицата и семейството, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници.
Процедурата за поставяне под запрещение е регламентирана в разпоредбите на чл. 336 – 340 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
От изключително значение е, за лица, които не могат да се грижат за своите работи и не могат да ръководят действията си, да бъдат предприети мерки относно поставянето им под запрещение. Това е така, защото такива лица често стават жертва на измами поради заболяванията си, като са измамени да извършват действия, последиците от които не разбират. Например да прехвърли своя имот на друг или дори да извърши престъпление – да открадне нещо. Когато подобно лице бъде поставено под запрещение се намалява опасността от извършване на подобни постъпки, които застрашават както личната неприкосновеност на лицето, така и на околните.
В закона са посочени изчерпателно две групи заболявания:
- слабоумие – това е вродено психическо заболяване, при което са възможни различни степени на умствено недоразвитие – идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения;
- душевна болест (разстройство на съзнанието) е другата медицинска причина и се изразява в нарушена функция на главния мозък. Може да бъде продължително или краткотрайно. Това са придобити психически заболявания – шизофрения, епилепсия и др.
Може да се направи извод, че за да бъде поставено едно лице под запрещение трябва да е налице както медицинския критерий – слабоумие или душевна болест, така и юридическият критерий – това слабоумие или душевна болест да са довели до невъзможност на лицето да се грижи за своите работи.
Пълнолетните с подобни страдания, чието състояние не е толкова тежко, се поставят под ограничено запрещение. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
Предмет на иска по чл. 5 от Закон за лицата и семейството е поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се грижи за своите работи, т.е да не е способен да възприема разпорежданията на правната норма, респективно да не може да контролира действията и постъпките си.
Съгласно Постановление № 5/1979 г. от 13 .II. 1980 г. на Пленума на ВС, предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (т. нар. медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (юридически критерий). Следва да се отбележи, че и двете изисквания трябва да са налице, за да се постави дадено лице под запрещение. Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние, съответно слобоумието му.
Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от поставяне на дадено лице под запрещение. Искът се предявява пред окръжния съд по местожителството на лицето, чието запрещение се иска. Ответникът по производството за поставяне под запрещение е винаги лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Ако ответникът е непълнолетен, в делото следва да вземе участие и неговият попечител.
В производствата за поставяне под запрещение задължително участва и прокурор. Участието на прокурора в производствата за поставяне под запрещение е задължително и преценката за това не е предоставена на прокурора или на съда, а е направена от закона, както и неучастието на прокурора в съдебните заседания (наред с неконституирането му и непризоваването му) е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, респ. и основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, като за страна, чието право на участие в делото е нарушено.
При разглеждане на делото съдът е длъжен да разпита непосредствено лицето, чието запрещение се иска, както и свидетели, които обикновено са негови близки. Разпитът на лицето трябва да предшества събирането на други доказателства и по-специално назначаването на вещо лице, което да даде заключение за здравословното състояние на ответника. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. Съдът изисква сведения за състоянието на лицето от болничното заведение. Ако след разпита съдът прецени за необходимо, назначава на лицето чието запрещение се иска временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси.
По делото се назначава и съдебно-психиатрична експертиза, която се изготвя от вещо лице – психиатър, и чрез която се определя степента на страданието, както и дали с оглед здравословното състояние на лицето, то може да се грижи за своите работи и интереси.
Чл. 5, ал. 1 ЗЛС обвързва наличието на юридическия критерии за поставяне на едно лице под запрещение от наличието на медицинския критерии – слабоумие или душевна болест. Съгласно посочената разпоредба под запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест. Поради това по делата за поставяне под запрещение се назначава и допуска експертиза, като вещото лице е компетентно да даде заключение дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточните или ненаучни изходни позиции, като прецени поотделно и в пълнота и другите събрани по делото доказателства.
След като се убеди, че ответникът не е в състояние да се грижи за своите работи, съдът трябва да назначи временен попечител или настойник до назначаването на постоянен настойник или попечител. До влизането на решението в сила ответникът продължава да участва лично в производството. Според степента на страданието съдът може да постави лицето под пълно или ограничено запрещение.
Възможно е съдът да е сезиран с искане за поставяне на лицето под пълно запрещение, но в съдебното производство да се установи, че предвид здравословното състояние на лицето, то следва да се поставено под ограничено такова. В този случай, лицето се поставя под ограничено запрещение (Решение № 2097 от 29.IХ.1960 г. по гр. д. № 4915/60 г., II г. о.) Ако от доказателствата по делото се установи, че ответникът по иск за поставяне под запрещение поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи, съдът следва да го постави под пълно или ограничено запрещение с оглед степента на страданието му, а не с оглед заявеното в исковата молба искане.
След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.
Съгласно чл. 153 от Семейния кодекс (СК), настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.
Ал. 2 на същата разпоредба гласи, че попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.
Лице, на което стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство, е длъжно незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство, а когато се отнася до дете – и дирекция „Социално подпомагане“. В случай че детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, уведомлението се прави от директора в 7-дневен срок от настаняването.
Орган по настойничеството и по попечителството е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
Процедурата за учредяване на настойничество и попечителство е в нормалата на чл. 155 от Семейния кодекс. Съгласно разпоредбата в 30-дневен срок от получаването на препис от съдебното решение за поставяне под запрещение, органът по настойничеството и по попечителството е длъжен да назначи попечител и заместник-попечител.
Органът по настойничеството и по попечителството по постоянния адрес на лицето назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или на поставения под пълно запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Те образуват настойнически съвет. В състава на настойническия съвет могат да се включват и други подходящи лица. Тези лица обаче следва да дадат изрично писмено съгласие.
Не могат да бъдат членове на настойнически съвет, попечители и заместник-попечители недееспособните, лишените от родителски права и осъдените за умишлени престъпления. Установяването на обстоятелствата относно съдимостта на лицата се извършва служебно от органа по настойничеството и попечителството.
Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото. По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска.
Ако и Вие се нуждаете от правна помощ или консултация с адвокат във връзка с поставяне под ограничено или пълно запрещение на лице, което страда от душевна болест или слабоумие, не се колебайте и се свържете с нашите адвокати, за да получите необходимото съдействие.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за способите, чрез които могат да защитят своите права и интереси.
Екипът на Адвокатска кантора „Янчина“ има дългогодишен опит при подобни съдебни производства. Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
