Кога се дължи обезщетение при незаконно обвинение по ЗОДОВ?
Ако сте били обвинени в извършване на престъпление, а впоследстие оправдани или наказателното производство е било прекратено, поради това, че деянието не е било извършено от Вас или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, имате право на парично обезщетение от държавата по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при посочените по-горе хипотези. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Гражданският иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се предявява срещу Прокуратурата на Република България, защото именно това е органът, който е повдигнал обвинението срещу Вас. Прокуратурата в този случай се явява като процесуален субституент на държавата.
Съгласно чл. 32 от Конституцията на Република България личният живот на гражданите е неприкосновен, като всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Зачитането на тези ценности е задължение на всички правни субекти, включително и на органите на Прокуратурата. Неоснователността на претенцията на държавата спрямо едно във връзка с привличането му като обвиняем води до незаконност на предприетите с оглед реализиране на отговорността на лицето процесуални действия от страна на държавните органи. Ето защо, ако наказателното производство срещу Вас приключи по някой от посочените по-горе начини, в случай, че са налице и и другите описани по-долу условия, имате право на парично обезщетение по специалния ред, предвиден в ЗОДОВ.
За да възникне правото на обезщетение срещу държавата в лицето на Прокуратурата на Република България е необходимо да са налице заедно следните предпоставки:
1) Привличането Ви като обвиняем по наказателно производство;
2) Приключване на наказателното производство по някой от посочените по-горе начини;
3) Претърпени от Вас вреди /имуществени и/или неимуществени вреди/ във връзка с привличането като обвиняем и развилото се производство;
4) Причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претъпените от Вас вреди.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, както съдът приема в редица свои решения, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка между претърпените от лицето вреди с незаконните актове на правозащитните органи.
Какво представляват имуществените вреди?
Имуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на имущественото Ви състояние. Те биват два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи. При претърпяната загуба е налице реално намаляване на имуществото Ви и обедняване от Ваша страна във връзка с развилото се наказателно проиводство – например заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат, който Ви е представлявал в наказателното производство. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (например в Решение № 73/10.05.2017 г. по гр.д. 3728/2016 г. на ВКС, Трето ГО) пропуснатата полза е приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Не се дължи обаче обезщетение за бъдещи вреди, чието настъпване е несигурно и зависи от множество други обстоятелства. Затова може да се присъди обезщетение за пропуснатата полза само когато осъществяването на прихода е реално възможно и с такава висока степен на вероятност, която се доближава до сигурност. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства и получаването му е било осуетено само от развилото се наказателно производство.
Какво са неимуществените вреди?
Претърпени болки и страдания от лицето от привличането му като обвиняем и предприетите в тази връзка действия от правозащитните органи. Това могат да бъдат болки и страдания като например стрес, беззпокойство, притеснение, напрежение и други негативни преживявания от вътрешния свят на лицето. Ако съдът установи, че всички посочени по-горе условия са налице, ще Ви присъди обезщетението по справедливост, като отчете всички посочени по-долу конкретни обстоятелства по случая.
Кои са конкретните обстоятелства от значение за размера на обезщетението, които съдът съобразява?
- тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
- продължителността на незаконното наказателно преследване;
- интензитета и броя на мерките на процесуална принуда;
- броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
- личността на пострадалото лице;
- начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
Доказването на неимуществените вреди по този тип дела се доказва посредством свидетелски показания и/или чрез изслушването на съдебно психилогическа/психиатрична експертиза, която да даде заключение за емоциалното състояние на пострадалия във връзка с развилото се наказателно производство.
Интересно е да се посочи, че съдебната практика по този тип дела приема, че е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода/ и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. В този случай, практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди.
В кои случаи обезщетение може да не бъде присъдено от съда или да бъде намалено?
В случай, че съдът установи, че не всички посочени по-горе условия са налице, искът за обезщетение ще бъде отхвърлен.
Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи и съдът също ще отхвърли иска.
Ако съдът установи, че пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява от съда.
Пред кой съд следва да се подаде искът за обезщетение?
Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу Прокуратурата на Република, а участието на прокурор по делата е задължително. Дали ще бъде компетентен районният съд или окръжният съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения зависи от цената на иска – размерът на претендираното обезщетение. Компетентният съд по искове над 25 000 лв. е окръжният съд. В останалите случаи – районният съд.
Каква е държавната такса?
По искове за обезщетения по ЗОДОВ се събира такса:
а) от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел – 10 лева;
б) от юридически лица, без горепосочените – 25 лева.
Дължи ли се законна лихва за забава от Прокуратурата и от кой момент?
Освен обезщетението за забава, имате право и на законна лихва за забава от момента на влизане в сила на съответния акт /прокурорски или съдебен/, с който е приключило наказателното производство. Законната лихва се начислява върху размера на обезщетението на ден до окончателното изплащане на обезщетението от Прокуратурата на Република България. Годишният размер на законната лихва за забава е 10% + основният лихвен процент на БНБ.
Наследява ли се правото на обезщетение?
Съгласно закона, при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения.
Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.
Какво се случва с таксите и разноските по делото в зависимост от изхода на делото?
Ако искът Ви като ищец бъде отхвърлен изцяло, съдът ще Ви осъди да заплатите разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
Ако искът Ви бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на Закона за правната помощ.
Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за способите, чрез които могат да защитят своите права и интереси.
Екипът на Адвокатска кантора „Янчина“ може да Ви съдейства както за подготовката на исковата молба, така и да Ви представлява в образуваното дело срещу Прокуратурата на Република България до приключването му на всички съдебни инстанции. Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.
Също така може да ни изпратите казуса Ви и онлайн на платформата ни, като за целта влезете в раздел „Контакти“.
#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат
