Пътуване на дете в чужбина само с единия родител. Какво е необходимо?

Време за четене: ( Брой думи: )

Много често се налага дете, което не е навършило 18 години, да пътува извън границите на България само с един от родителите. В тези случаи законът предвижда изисквания, които следва да бъдат спазени, както и да се снабдите с необходимите документи, за да може детето да пътува в чужбина придружен само от единия родител.

За да пътува детето Ви само с един от родителите, то следва да притежава валиден документ за самоличност. Непълнолетни деца, т.е тези навършили 14 години притежават лична карта, а малолетните могат да притежават само паспорт. В случай, че детето пътува и с двамата родители, необходим е само неговият документ за самоличност. Не така стоят нещата обаче, когато то пътува само с единия родител.

Съгласно разпоредбите на разпоредбите на Кодекса на Общността за режима на движение на лица през границите (Шенгенски граничен кодекс), приет с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г., граничните контролни органи следва да се отнасят с особено внимание към пътуванията на ненавършилите пълнолетие лица. Шенгенския кодекс предвижда по-конкретно следното: „В случай на непълнолетни лица с придружител граничната охрана проверява дали лицата, придружаващи непълнолетното лице, имат родителски права, особено когато непълнолетните се придружават само от едно възрастно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те могат да са незаконно отстранени от попечителството на лицето/ата, които законно упражняват родителски права над тях. В случай на непълнолетни лица, които пътуват без придружител, граничната охрана обезпечава чрез цялостна проверка на пътните и подкрепящите документи, че непълнолетното лице не напуска територията против волята на лицето/ата, което има родителски права над него.“

Пътуванията на малолетни (до 14 г. възраст) и непълнолетни (до 18 г. възраст) български граждани, по-конкретно излизането от България, е регламентирано в Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Съгласно чл. 76, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

Чл. 127а от Семейния кодекс пък предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.

Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.

Родителят, който няма да придружи детето следва да подпише писмена декларация, в която да декларира, че е съгласен детето да пътува само с другия родител в чужбина. Съгласието може да бъде за конкретно пътуване или за периода до навършване на 18-годишна възраст на детето. Декларация задължително трябва да бъде заверена от нотариус. При явяване в нотариална кантора следва да носите и копие от акт за раждане на детето, с който да докажете, че сте родител.

В чужбина такава декларация може да бъде заверена от българските консулски длъжностни лица, в консулски служби на съответните посолствата. Такава декларация може да бъде заверена и от местен нотариус, но същата задължително трябва да бъде заверена с “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Ако държавата не е страна по споменатата конвенция, заверената от местен нотариус декларация за съгласие трябва да бъде легализирана съответния законов ред пред Министерството на външните работи. На границата следва да се представят оригинал на декларацията и обикновено (незаверено) копие от нея, което остава на граничния пункт.

В случай, че единият родител отказва да подпише нотариално заверена декларация, с която да даде съгласие детето са пътува само с другия родител, то можете да инициирате съдебно производство до районния съд по настоящия адрес на детето за заместващо съгласие. В подобни съдебни производства е препоръчително да се обърнете за съдействие към опитен адвокат, с оглед защита правата и интересите на детето Ви, тъй като следва да убедите съда, че пътуването на детето е необходимо с оглед неговия интерес. Съдът извършва преценка дали съществува риск за детето, ако пътува само с единия родител. Ако съдът прецени, че правата и интересите на детето са защитени може да разреши то да пътува без съгласието на другия съпруг. За да бъде уважена молбата от съда, следва ясно и конкретно да бъдат изложени причините, поради които се налага детето да напусне България. Тези причини трябва да бъдат належащи или от особена важност, поради което е необходимо да бъдат добре описани и формулирани пред районния съдия. Такива могат да бъдат: лечение на детето или пътуване с образователна цел. Районният съд постановява решение, с което може да уважи молбата и да даде заместващо съгласие за пътуване на детето само с единия родител или да отхвърли молбата, ако прецени, че е неоснователна.

В случаите в които детето ще пътува с трето лице е необходимо представяне на декларация и от двамата родители.

Кога не се изисква декларация за съгласие?

Не се изисква декларация за съгласие, когато:

• Отсъстващият родител е лишен от родителски права по съдебен ред или съдебен орган е разрешил пътуването, което се удостоверява с надлежен съдебен акт – представя се оригинал и копие (незаверено), което остава на граничния пункт;

• В удостоверението за раждане е вписан само един родител или отсъстващият родител е починал, за което е издаден смъртен акт – на граничния пункт се представя оригинал и копие (незаверно) от посочените документи;

• Малолетните и непълнолетни български граждани, които живеят с родителите си дългосрочно в чужбина и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ за пребиваване, издаден от съответната държава– т.е. когато детето притежава валиден български паспорт, в който под формата на стикер или печат е отразено разрешение за дългосрочно пребиваване в съответната държава или заедно с паспорта представи отделен такъв документ под формата на карта или удостоверение, съдържащо официално уверение за продължително пребиваване от съответните власти.

Детето задължително трябва да има валиден паспорт, ако не е навършило 14 години, и/или валидна лична карта, ако е между 14 и 18 години!

Разпоредбата на чл. 3 от Закона за българското гражданство, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на националното законодателство. При преминаване на границата, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и/или лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта. Когато българският гражданин притежава и друго гражданство и има издадени съответни документи за самоличност, то и те следва да бъдат представени пред граничните власти. В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с чужд документ за пътуване е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал/не са дали писмено съгласие за пътуването му зад граница.

Настоящата статия не представлява правен съвет. Тя е написана абстрактно и не е съобразена със спецификите на Вашия казус, а цели да информира читателите за способите, чрез които могат да защитят своите права и интереси.

Екипът на Адвокатска кантора „Янчина“ има дългогодишен опит при подобни процедури. Ако имате нужда от съдействие и предоставяне на професионална правна помощ, можете да се свържете с нас на тел.: 0878 24 52 91, както и да запишете час за консултация на e-mail: office@yanchina.net.

#адвокати в София, #адвокатски услуги, #условия адвокати, #адвокат Янчина контакти, #адвокат София, #търся адвокат, #правни услуги, #адвокат софия цени, #адвокатски услуги онлайн, #консултация с адвокат, #юридически услуги, #адвокатска кантора, #Адвокатски услуги цени, #консултация с адвокат, #за връзка с адвокат софия, #контакти с адвокат

Сподели в…

още публикации

Заличаване на лошо ЦКР при погасен по давност кредит

Заличаване на лошо ЦКР при погасен по давност кредит

   В днешно време кредитът е двигателят, който задвижва търговския стокооборот. От друга страна, кредитът е и средството, което способства за покупката на недвижим имот, автомобил и др. Поради редица причини като висок риск и динамична икономическа...

повече информация
Какви са рисковете при покупка на недвижим имот по данъчна оценка

Какви са рисковете при покупка на недвижим имот по данъчна оценка

Доста често с оглед спестяването на парични средства, сделката за покупка на имот е изповядвана по нейната данъчна оценка, а не реалната пазарна стойност. Така решавайки да се плати по-малка сума, се подценяват рисковете, свързани с това начинание. КАКВИ СА МОТИВИТЕ...

повече информация
Отказ за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“

Отказ за изплащане на обезщетение по застраховка „Каско“

   В настоящата статия ще бъдат разгледани част от хипотезите, при които застрахователите отказват да изплатят съответното обезщетение при настъпил покрит застрахователен риск като кражба, щети от ПТП и др. В действителност застраховката „Каско“ е доброволно...

повече информация

Съдържанието е забранено за копиране и използване!