По своята същност вземането представлява право на един кредитор да иска от длъжника определена парична сума, която длъжникът му дължи по силата на сключен договор между тях. Вземането може да е възникнало и по повод неоснователно обогатяване, запис на заповед, водене на чужда работа без пълномощие и други. Кредиторът може да събере вземането си както по съдебен, така и по извънсъдебен ред.

Изготвяне и връчване на нотариална покана. 

Първата стъпка, която кредиторът може да предприеме с цел удовлетворяване на вземането си извънсъдебно, е да изпрати нотариална покана за доброволно изпълнение до длъжника. Нотариалната покана е писмено волеизявление, която се заверява и връчва от нотариус. Целта на тази покана е доброволно уреждане на спора между страните и избягване на съдебно производство. Нотариалната покана ще послужи и като писмено доказателство при последващо иницииране на дело срещу длъжника, ако същият не изпълни задължението си след връчване на поканата. Правилното изготвяне на поканата е от съществено значение при последващо образуване на съдебен процес, поради което нотариалната покана следва да бъде изготвена от адвокат, който е запознат с всички необходими реквизити, които следва да съдържа. В нея се предоставя срок, в който длъжникът следва да изпълни задълженията си към кредитора, ако в указания срок не последва плащане, кредиторът предявява вземанията си по съдебен ред. Нотариалната покана трябва да е подписана от молителя или от упълномощен от него представител. Разпоредбата на чл. 592 от ГПК гласи, че за да бъде надлежно връчена поканата, молителят трябва да представи три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки, че поканата е била съобщена на адресата. Поканата служи като предупреждение спрямо длъжника, че ако не изпълни задължението си срещу него ще бъде образувано дело, което би довело до допълнителни разходи и длъжникът ще бъде осъден да заплати направените в производството съдебни разноски – за държавна такса, адвокатско възнаграждение и др.

Съдействие при водене на преговори с длъжника с цел доброволно уреждане на спора и сключване на извънсъдебно споразумение. 

В практиката си адвокатите съветват клиентите си първо да бъде направен опит за извънсъдебно уреждане на спора между страните. По този начин се избягва дългия и скъп съдебен процес, който може да продължи години. Постигането на подобно споразумение се реализира чрез водене на преговори между страните. Целта е чрез взаимни отстъпки и от двете страни да се стигне до извънсъдебно споразумение.
Често се случва длъжникът да не оспорва вземането на кредитора, но да няма финансовата възможност да изплати в цялост задължението си. В тези случай е възможно да се предвиди разсрочено плащане на задължението. В случай, че въпреки постигнатото споразумение, длъжникът не изплати по начина и в договорения между страните срок задължението си към кредитора, то последния има право да предяви съдебен иск срещу длъжника.

Проучване на имущественото състояние на длъжника.

С цел успешно събиране на вземането Ви е необходимо да бъде проучено имущественото състояние на длъжника, т.е. да се установи платежоспособността му. Това проучване включва информация във връзка с: участие в търговски дружества; фирми като Едноличен търговец; производства по ликвидация или несъстоятелност; собственост върху недвижими имоти; вписани тежести; образувани други съдебни дела срещу длъжника и други. Екипът на Адвокатска кантора ‘‘Янчина‘‘ предлага пълно и детайлно проучване на имуществото на длъжника.

Съдебно събиране на вземания и обезпечение на искове. 

В случай, че длъжникът не изпълни дължимото от него парично задължение, то кредиторът може да образува съдебен процес срещу него. Когато има опасност длъжникът да се разпореди със своето имущество преди образуване на делото или докато процесът е висящ, следва да бъдат предприети действия за обезпечение на исковете. Целта на това обезпечение е да възпрепятства длъжника да се разпореди с имуществото си и да осуети събиране на вземанията. Обезпечение може да се иска както преди образуване на делото срещу длъжника (обезпечение на бъдещ иск), така и по висящо съдебно производство (обезпечение на настоящ иск) във всяко положение на делото. Обезпечителните мерки могат да бъдат:
– запор на банкови сметки на името длъжника;
– запор на движими вещи;
– запор на вземания на длъжника;
– възбрана на недвижими имоти;
– други подходящи мерки, определени от съда – спиране от движение на МПС; запор върху дружествени дялове и други.
Молбата за налагане на обезпечителна мярка се подава в писмен вид. Обезпечителното производство е изключително бързо, като съдът се произнася по направеното искане в деня, в който е сезиран. Съдът допуска издаване на обезпечителна заповед обикновено след внасяне на парична гаранция, която подлежи на връщане. Обезпечение се допуска по всички видове искове. За обезпечителното производство длъжникът не се информира.

Заповедно производство.

В Гражданки процесуалния кодекс са предвидени две основни групи за издаване на заповед за изпълнение, регламентирани в чл. 410 и чл. 417 от ГПК.
Съгласно чл. 410 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за:
– вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
– предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
Подава се заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което се посочва съдът; данни за заявителя/кредитора; данни за длъжника; обстоятелства, от които произтича вземането, банкова сметка или друг начин за плащане, както и искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато:
– искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;
– искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
– искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;
– длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
– длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника, като му се предоставя възможност в 14-дневен срок от връчването, в който може да направи възражение. Длъжникът не е длъжен във възражението си да се мотивира. Достатъчно е само да възрази, че не дължи парите или вещта, за да попречи на издадената заповед за изпълнение да влезе в сила. В случай, че длъжникът не възрази по съответния ред в 14 дневния срок след получаване на Заповедта за изпълнение, същата влиза в законна сила и съдът издава изпълнителен лист. Ако срещу Заповедта за изпълнение бъде подадено възражение, кредиторът трябва да предяви иск пред съда. Срокът за предявяване на този иск е 30 дни от датата, на която е уведомен за подаденото възражение от длъжника.
Съгласно чл. 417 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
– акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
– документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
– нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
– извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението-относно предаването на заложени вещи;
– извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг-относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
– договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
– влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
– влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
– акт за начет;
– запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.
Когато със заявлението е представен някой от посочените по-горе документи, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Таксите за заповедно производство са в размер на 2% от вземането, което се претендира. В случай, че вземането бъде оспорено от длъжника, в последвалото установително производство се заплащат още 2%.

6. Кореспонденция със съдебни изпълнители и подаване на молби с конкретни изпълнителни способи.